През настоящата 2023 г. се навършват 107 години от провеждането на календарната реформа в България ( т.е. отбелязване на летоброенето по Григорианския календар) с Указ на цар Фердинанд І .
Първи опити
Първите опити да се въведе Григорианският календар в Следосвобожденска България датират от 1896 г. , когато римокатолическият свещеник Цезар Тондини Де Кварнеги, който се отличавал с привързаността си към идеята за налагането на западния календар, разработва проект за календарна реформа в България. Но тогавашният министър-председател К. Стоилов отказва да проведе реформата.
Григориански календар
Названието Григориански календар идва от името на папа Григорий ХІІІ, който със специална була коригира летоброенето, прибавяйки нови 10 дни към стария Юлиански календар т.е. 4 октомври 1582 г. да бъде последван от 15 октомври. През следващите векове тези 10 дни нарастват съответно с по още един за всяко столетие. Така за ХХ век, когато е извършена реформата и у нас, дните вече са 13.
Противопоставяне между правителството и църквата
През 1913г. дошлата на власт либерална партия с министър-председателя В. Радославов (политически опонент на К. Стоилов) застава срещу Св. Синод на Българската православна църква. В 24:00 часа на 31 март 1916 г. след приемане на специален закон и с Указ на цар Фердинанд І България официално приема Григорианския календар на мястото на действащия от древността Юлиански (по образец на страните от Западна Европа). Така вместо 1-ви, настъпва 14 април (т.е. 13 дни „изчезват“- дните от календара не липсват, а се заменят с други дати). Събитието съвпада с включването на България в Първата световна война на страната на Германия, което изисквало унификация на календара.
Българската православна църква с решение на Св. Синод отхвърля „новия“ календар като абсолютно неприемлив за богослужебна употреба. Въвежда като правило на всички църковни книжа и документи да се отбелязва датата по нов и стар стил едновременно, но продължава да следва Юлианския календар чак до 1968 г.
Ето защо по-възрастните хора у нас помнят, че „по-старому“ празникът Рождество Христово се отбелязвал на 7 януари. Затова и роденият на 06.01.1848г. български революционер и поет Христо Ботев, е кръстен с името Христо, а не Йордан (по нов стил).
Обесването на Васил Левски е записано по стар стил на 6 февруари 1873г. По това време османската империя все още не е била приела Григорианския календар. Но в същия този ден в Париж и Виена, където той отдавна е бил въведен, е било 18 февруари.
През 1913г. дошлата на власт либерална партия с министър-председателя В. Радославов (политически опонент на К. Стоилов) застава срещу Св. Синод на Българската православна църква. В 24:00 часа на 31 март 1916 г. след приемане на специален закон и с Указ на цар Фердинанд І България официално приема Григорианския календар на мястото на действащия от древността Юлиански (по образец на страните от Западна Европа). Така вместо 1-ви, настъпва 14 април (т.е. 13 дни „изчезват“- дните от календара не липсват, а се заменят с други дати). Събитието съвпада с включването на България в Първата световна война на страната на Германия, което изисквало унификация на календара.
Българската православна църква с решение на Св. Синод отхвърля „новия“ календар като абсолютно неприемлив за богослужебна употреба. Въвежда като правило на всички църковни книжа и документи да се отбелязва датата по нов и стар стил едновременно, но продължава да следва Юлианския календар чак до 1968 г.
Ето защо по-възрастните хора у нас помнят, че „по-старому“ празникът Рождество Христово се отбелязвал на 7 януари. Затова и роденият на 06.01.1848г. български революционер и поет Христо Ботев, е кръстен с името Христо, а не Йордан (по нов стил).
Обесването на Васил Левски е записано по стар стил на 6 февруари 1873г. По това време османската империя все още не е била приела Григорианския календар. Но в същия този ден в Париж и Виена, където той отдавна е бил въведен, е било 18 февруари.
Празниците според Юлианския календар
Според Юлианския календар ( т.е. по стар стил) Рождество Христово се отбелязва на 7 януари, Йордановден (Св. Богоявление) се чества на 19 януари, Трифон Зарезан (мчк. Трифон) – на 14 февруари, Петровден (св. апли. Петър и Павел) – на 12 юли, Илинден (св. пророк Илия) – на 2 август, Димитровден (св. вмчк. Димитрий Мироточиви) – на 8 ноември, Никулден (св. Николай Мирликийски Чудотворец) – на 19 декември, Игнажден (св. Игнатий Богоносец) – на 2 януари и т.н., и т.н.
Въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква
Едва по-късно на 20 декември 1968 година, Българската православна църква (както и Румънската и Гръцката църква) приема т. н. „поправен Юлиански календар“, с което се въвежда общоприетият Григориански календар, без да се променят датите на неподвижните празници т.е. Великден и свързаните с него празници се празнуват по стар стил- по Юлианския календар.
В новоиздадения православен календар за 1969 г. е поместено и „Указание“, от което става ясно, че през 1968 г. дните между 6 и 19 декември (н. ст.) просто ги няма. По този начин не само се съкращава Рождественският пост, но и българските християни, които в началото на 1968 г. вече са празнували Рождество Христово, се налага да го празнуват и в края на същата година. Така на 25 декември 1968 г. православните българи за пръв път отбелязват празника Рождество Христово, 1 януари - Васильовден, 6 януари - Богоявление, 25 март - Благовещение, и т.н.
Източник на информацията:
