Защо някои хора не четат? Кои са причините за липса на мотивация за четене и учене? Влияние на външни фактори. Психология на четенето.
(Не)четяща България! Проучване на „Алфа Рисърч“ на тема
„Българинът и четенето“, проведено в периода ноември- декември 2021г., показва,
че 60% от българите смятат, че си струва да се чете; за 28 % от анкетираните
четенето отстъпва място на други по-важни занимания; 12 % са на мнение, че няма
смисъл да се чете; 38 % заявяват, че не са прочели нито една книга за
последната година. Дългосрочната тенденция е към намаляване на броя на активно
четящите. (Източник на информацията: detskiknigi.com)
Често родителите се оплакват от това, че децата им нямат желание да си прочетат урока за следващия ден, или пък книгоманите се възмущават от някои хора, които казват, че не четат книги, излагайки различни причини за това- липса на време, пари и куп още оправдания. Но истината е съвсем друга и се крие в човешката физиология и психология. Не съдете нечетящите или учениците, които не искат да учат! Те се нуждаят от помощ. „Всяка причина е оправдание. Всяко оправдание си има причина“, бих казала аз. Дори и липсата на интерес към книгите. Тоест, това че някой изтъква ограниченото време като фактор за ниска мотивация за четене или учене, не е причина, а последица. Знаете, че "ако има желание, има и начин". Истинската причина се крие в редица други фактори, които оказват психологически натиск върху личността. Ето и някои от възможните такива за нежелание за четене, учене и каквато
и да било умствена активност:
Емоционална превъзбуденост
Четенето влияе на емоциите и чувствата ни, като активизира неврони в мозъка и повишава нивото на серотонин в кръвта (т.н. „хормон на щастието“).
Когато човек е емоционално превъзбуден, трудно би взел книга да чете. Причината е в нивата на хормоните на стреса (адреналин и кортизол), както и в нивото на серотонин („хормон на щастието“). Стресът в ежедневието, непрестанното мислене за задълженията у дома и на работа, ангажираността на мозъка с външни фактори силно затрудняват потребността от четене. Причината е чисто психофизиологична. Едва ли някой би чел, когато е под напрежение, или пък когато е на заведение, наоколо е шумно, има музика и хората играят. Повишеното производство на серотонин (например, когато играем под ритъма на любима музика, с нетърпение очакваме среща с любим човек и пр.) също допринася за намаляване на потребността от четене. Логично! Защо тялото да си набавя още серотонин, след като вече има в излишък?
Вътрешното емоционално спокойствие от гледна точка на хормоналния баланс освобождава мозъка от влиянието на хормоните и точно в такъв момент възниква потребност от самоусъвършенстване и активност на въображението- мечти, идеи и пр. Казват, че когато човек е ядосан, не трябва да взима решения и да прибързва с действията си, защото именно в такива моменти повишените нива на някои хормони пречат на нормалното функциониране на мозъка.
Повишена физическа активност
Когато кръвта се отдръпва към физически активните органи и части от тялото, притокът на кръв към мозъка е намален. Тъй като четенето е психологически процес, контролиран от мозъка, желанието за четене също намалява. Още повече, при физическо натоварване адреналинът се покачва и мозъчната активност спада. Например по време на тренировка, танци, бягане, носене на тежки предмети, работа, която изисква физическо натоварване и пр., човешкото тяло насочва вниманието към себе си за сметка на мозъчната активност. Оттук намалява и желанието за четене или напълно отсъства. И това е съвсем нормално.
Чули ли сте, че по време на ядене не бива да се чете? Защо? Причината е във физиологията на човека. По време на хранене кръвта се отдръпва към стомаха, а не към мозъка. Следователно мозъкът функционира по-бавно, концентрацията е намалена и той излишно се натоварва с информация, която не може да обработи и запамети пълноценно. Това е и причината по време на учебен процес да се избягва приема на храна, както и дъвченето на дъвка (дъвката симулира хранене). В училище учителите правят забележка на учениците, казвайки: „ В час не се дъвче дъвка“. Прави са! Вече разбрахте защо.
Умствена преумора
Продължителната мозъчна активност изтощава мозъка и той „включва“ режим на самозащита, като намалява своята активност. Често започва да ни боли глава, да ни се спи или ни се завива свят. Умствената дейност трябва да се редува с физическа активност. Затова при умствена преумора рядко на човек ще му се прииска да чете книга, или пък да учи. Най-добрата почивка за мозъка е сънят или разходката (както и всяка активност на тялото).
Екранът
При прекомерното гледане на телевизия, работа на компютър, таблет, телефон и пр., мозъкът свиква да „избира“ по-лесния начин за възприемане на информацията – наготово, което пък намалява концентрацията. При четене несъзнателно мозъкът създава образи на това, което се случва между кориците и с помощта на въображението го трансформира в картини. Същото се случва и когато слушаме даден текст. Всъщност въображението е гимнастика за мозъка, така както физическите упражнения за тялото. Чрез екранното възприемане на информация мозъкът все повече изгражда образите през призмата на очите, а не чрез мисълта, което води до понижаване на познавателната дейност. Последствието е нежелание за четене и учене.
Здравословни проблеми, незадоволени физиологични нужди и прием на вещества, предизвикващи зависимост
Всеки един здравословен проблем е предпоставка за вътрешен дисбаланс (физиологичен или емоционален), което до голяма степен пречи на потребността от четене. Приемът на някои видове лекарства, опиати и пр. също предизвиква „хаос“ в тялото и затруднява дейността на мозъка. Така например, енергийните напитки съдържат биологично-активни вещества ( от които голяма доза кофеин), които повишават нивата на адреналина и предизвикват хиперактивност, както у подрастващите, така и при възрастни, на които активните вещества действат неблагоприятно за здравето.
Пирамидата на Ейбрахам Маслоу за потребностите показва връзката между самоусъвършенстването и неудовлетвореността на базовите човешки потребности. Ако човек живее в неподходяща среда, социална бедност, изолация, липса на дом, работа и пр., ако изпитва физиологични нужди от храна, вода и др., то преминаването към върха на пирамидата и достигането на степента на самоактуализация е невъзможна. Четенето всъщност е висшестояща човешка емоционална и духовна потребност, далече от базовите нужди за оцеляване. Ако тялото страда, мозъкът не е способен да се концентрира върху по-възвишени цели от тези да запази телесното здраве и да му подсигури нормални условия за живот. Пример за това е, когато ни боли глава или сме гладни, книгата е последното нещо, към което ще прибегнем, освен ако там не пише нещо, което ще ни помогне да излекуваме тялото.
При сравнително уравновесени нива на хормоните и нормално телесно здраве, хората, които вече са придобили (да не кажа всекидневни) значителни навици за умствена активност, избират да се "освободят" от нежеланите емоции, като отвличат вниманието си с четене и творчество. Често, когато е тъжен, човекът който има навици за четене, изпитва неутолимо желание да прочете нещо, което да го откъсне от ежедневието. Тази закономерност отново е дело на мозъка и връзката му с подсъзнанието, което го подтиква към потребност от споделяне и съпреживяване на чувствата (дори и с тези на литературен или лиричен герой). Подсъзнателно мозъкът се нуждае от стимул, който да активира въображението и да редуцира стреса чрез повишаване на „хормона на щастието“. Същото е и при хората, които са изградили навици за творческа дейност. В психологията това понятие се нарича „сублимация“, което всъщност е вид защитен механизъм на психиката на човека, изразяващ се в създаване на творчество или изобретяване на нещо. Затова бих казала, че творбата на един писател всъщност е „гласът на душата“ му. Чули ли сте, че поетите, които пишат нежни стихове, имат нежни души? Вече знаете защо.
Липса на навици за учене
Ако един ученик не се е научил на системност и порядъчност към учебния процес, то вероятността да вземе книга в ръце е много малка. Мозъкът има функцията да привиква към дадено нещо, изграждайки си мозъчни връзки. Знаете, че апетитът идва с яденето. Така е и с потребността от учене и четене. Ако мозъкът „ се научи“ всеки ден да приема нова информация чрез системни дейности, които да го активират, то с времето човек придобива навици за учене (в това число и за четене). От своя страна тази следствена връзка ще направи така, че мозъкът да подобри своята концентрация. А концентрацията предизвиква и желание към четене.
Нисък коефициент на интелигентност
Интелектът до голяма степен има генетичен характер. Както дарбата се унаследява, така и ниският коефициент на интелигентност. Слабообразованите обикновено са физически по-активни, отколкото умствено. Това е и причината мозъкът им по-трудно да се фокусира върху четене и учене. Просто той не е достатъчно добре адаптиран към тези условия. Колкото повече информация приема мозъкът (разбира се регулярно и в рамките на нормалното), толкова повече активността му се увеличава. Капацитетът става все по-голям и нуждата от нови знания расте. Колкото по-интелигентен е даден човек, толкова по-голяма потребност има от нови знания, а четенето е процес на придобиване на нова информация, защото от всяка книга, от всеки прочетен текст човек може да научи нещо ново.
И не на последно място…
Влияние на външни фактори (обществени, социално-икономически, идеологически и др.) и масови психози
Факторите на външната среда оказват силно влияние върху личността на човека, което може до голяма степен да повлияе дори и на мотивацията за четене и възприемане на каквато и да било странична информация. Те могат да подтикнат даден човек към литературата или напълно да го откажат от четенето. Представете си ситуация, в която се съобщава за назряваща заплаха, било то природен катаклизъм, военен конфликт, епидемия и пр., в която лично сте застрашени по някакъв начин. Едва ли някой би помислил за четене на книги. Първостепенната инстинктивна самозащита на човека винаги ще е на първо място при даден проблем. Така сме устроени. При масова психоза човекът е подложен на влиянието на средата, която оказва психологичен натиск върху личността. В състояние на паника всеки индивид изпитва чувство на страх, което потиска способността му да разсъждава, както обикновено в спокойно състояние. Вниманието се насочва към източника на заплаха с цел самозащита, а духовността остава на заден план. Оттук и желанието за четене намалява. И е съвсем логично.
При влиянието на външните фактори отново ще спомена Пирамидата на потребностите на Маслоу. Добрата социална среда, материалната и лична сигурност, както и ежедневното спокойствие, изпълнено с любов и увереност, са пътят към духовното развитие на личността. Това са и условията за мотивация към учене и любов към четенето.
Автор: Василена Бел
* Този статия е написана на базата на научни изследвания на учени в областта на психологията, както и лични наблюдения и проучвания на автора.
„Съдба" е книга, която се чете с душата. Препоръчвам я и на всички, които вярват в мечтите си, които стават с мисълта, че утрешният ден ще е по-добър от днешния, че има любов, която лекува душата."
Нямах търпение да прочета следващата глава и да разбера какво ще се случи. "Съдба" винаги ме изненадваше с всяка нова страница и дори не предполагах какво ще се случи. Но не само напрежението и изненадата, книгата ми даваше надежда, че истинската любов съществува и може да преодолее всички пречки, ако е истинска. 
Препоръчвам я на всеки, който е загубил вяра в любовта
, но и на тези, които все още вярват в нея, защото ще се уверят, че са прави!"
За сборника "Градски клюки"
