Скрита самоличност, забулена в мистерия... Спомени, пропити с печал... Тероризъм... Пленителна, безумна любов...
Под въздействие на пламенните емоции, Елиза напуска пределите на България, силно заслепена от физическата и духовна красота на един полунепознат за нея мъж, чието минало и странно поведение разтърсват чувствата ѝ из основи. Напрежението ескалира в условията на тероризъм и новозародилата се терористична групировка Ал Бей, действаща по територията на Северен Кавказ, Москва, Севастопол, Кабул и др.
Успява ли Росен да завладее сърцето на Елиза и да разкрие кой е Алексей Сотиров, заради когото тя многократно излага живота си на опасност, надявайки се да откликне на любовта ѝ? Може ли да се обича насила? Кое надделява – разумът или сърцето? Подвластна ли е на контрол човешката съдба и колко жестока може да бъде тя? За да се наслади на взаимното щастие, всеки трябва да пожертва нещо. Но на каква цена?
Отговорите в романа "Съдба".
Една вълнуваща история за превратностите на съдбата и за смисъла на живота. За пътя към себепознанието, щастието и истинската любов, разрушила оковите на плътта, преминала през „химическата“ лаборатория на сърцето и сложните лабиринти на душата – изстрадана, прочувствена, съдбовна...
💗 Цитати от романа:
За живота и съдбата
„ Трудно е да се разбере какво крие човешкото сърце, да се разгадаят мислите, чувствата. Сблъсъкът между разума и порива на емоцията е като мощно земетресение, което оставя белези в душата на човека – разруха, способна да накара и най-коравото сърце да обича. Това е и смисълът на живота – промяна в името на любовта."
***
„ Макар и загадка, съдбата на човека е отражение на неговите копнежи и желания. Мечтите зависят от стремежите, а стремежите ни са продиктувани от емоцията, която влагаме в тях. Надеждата е по- следното нещо, което си отива, за да даде път на друга емоция, друг смисъл в живота. "
***
„Всяко живо същество, всяка част от Вселената, всичко е подвластно на Божията сила и най-големият смисъл в живота е самият живот и вечният стремеж към любов до най-съвършените ú измерения.„
***
„Всяко нещо, което се случва спонтанно в живота, не е случайно. То има за цел да ни направи по-щастливи, като ни научи как да го постигнем, да ни покаже какви не трябва да сме."
***
„ Животът не може да е само хармония. Нали, когато отпиваме от горчилката, се научаваме да ценим дори и леката сладост, която ни поднася. В това се крие и красотата му. Създадени сме, за да се учим как да живеем.„
***
„Животът е струна, която свири по начина, по който ти е отредено да я докоснеш."
***
„Да, някои неща се случват не за да ги разбираш,а за да ги изживееш.
Няма случайности. Всичко е съдба!"
***
„Не можеш да избягаш от съдбата си.
Можеш да промениш някои детайли, можеш да преобърнеш живота си наопаки, но го правиш по начина, по който ти е предопределено да се случи. Човек си мисли, че сам постига всичко със силата на волята си, с действията си, с куража, но истината е, че ние сме само частица от безкрайността, една незначителна част от нея и всичко, което се случва, не е случайно. То идва, за да ни научи на нещо."
***
„ За да се получи желания резултат, човек трябва да премине през превратностите на съдбата, да осъзнае собствените си чувства, да се поучи от грешките си и да си направи изводи. Само тогава решенията са точни и обмислени, а действията благополучни."
***
„ Има някаква невидима сила, която контролира човешките постъпки, независимо от това дали са желани или не. Всеки получава по толкова, колкото му е отредено да получи – нито повече, нито по-малко."
За любовта
„ Любовта е странно чувство. Идва, когато най-малко я очакваш, поглъща те и те оставя без думи и разсъдък."
***
„ Любовта е красиво чувство. Тя е пробуждане, божествен шепот, вдъхновение."
***
„ Любовта е болка, която те разкъсва, когато не си до любимия човек, плач, който раздира сетивата ти като острие, лава, течаща във вените ти."
***
„ Това е истинската любов – да обичаш другия, без да очакваш нещо в замяна, да искаш чуждото щастие пред своето. „
***
„ ... трябва да познаваш и белезите в душата на един човек и да го приемеш какъвто е, за да го обикнеш изцяло."
***
„ Любовта се гради с всеки изминал ден, при всеки повод, във всяко време и място."
***
„ Любовта живее в сърцата ни и в дълбините на душите си чуваме шепота ú"
***
***
„ ... истинската обич не е толкова красива, както си я представяше. Тя е мъка. Безкрайна мъка, която тежи като камък и пронизва като острие. Тя е шепотът в дълбините на душата, който постоянно на- помня за нея и завладява ума и сетивата."
***
„ А любовта... тя е царицата на чувствата и най-голямото чудо на света."
***
2000 г., град Бяла Слатина, България
***
“Тъкмо щеше да премине завоя, когато чу след себе си приближаваща се кола, чийто двигател издаваше мощен турбо звук. Момичето се обърна и видя един чисто черен автомобил. Стъклата му бяха силно затъмнени, а отличителната масивна броня блестеше на светлината. … Колата намали и почти спря зад нея. Елиза се сви до храсталака, за да направи път, а краката ѝ трепереха. Спомни си как преди години са я учели, че трафикът на хора е страшно престъпление и трябва много да внимава. Тези мисли смразяваха кръвта ѝ. Колата постоя малко, след което продължи по пътя и се скри зад завоя. Елиза си отдъхна. Спря се, за да огледа района и ѝ се стори, че ако върви напред по посока на автомобила, вероятно ще излезе на главен път. Завоят беше остър и когато го премина, с ужас на лицето видя, че колата беше спряла по средата на шосето. Наоколо нямаше жива душа. “
***
„Белезите
от куршумите по тялото му и бурите на живота бяха оставили дълбок отпечатък в
душата му. Всички емоции, трепети, които бе изживял, и всичко, през което бе
преминал, за да стане това, което е, му е струвало сили, средства и лишения.
Нищо на този свят не е случайно и не идва наготово. Всичко е подредено в строга
йерархия и следва своята тайнствена порядъчност, която е непонятна за човека.
Няма случайни неща. Всичко е плод на действия, постъпки, емоции, плод на
въображението и това, което ни е предопределено.“
***
" Не. Сергей не беше като мен. Нямаше необходимите заложби. Нравът му е мек и кротък, а за да оцелееш във войната, не трябва да имаш милост. – Алексей отново замълча и отмести погледа си встрани. Елиза го погледна свенливо и добави:
"Той се приближи до нея и хвана ръцете ѝ в своите шепи. … Загледа се в бляскавите ѝ очи, наведе се, обви с ръцете си лицето ѝ и я целуна с толкова нежност, на която и ангелите можеха да завидят. От вълнението момичето заплака със сълзи от радост – сълзи, пропити с истинска любов. „
Когато разбра, че Росен я търси, тя слезе на входа, за да му отвори, но понеже беше много студено, го покани при нея да се стопли. Влязоха в малката стаичка, която макар и просто подредена, на вид излъчваше известен уют, и той приседна на близкото диванче, след което се загледа през прозореца, без да каже и дума.
– Какво те води насам? – наруши тишината Елиза.
Росен се обърна и за пръв път беше спокоен, както никога. Погледът му блуждаеше, а мисълта му сякаш не се движеше.
– Просто така реших да намина – отвърна той и очите му се изпълниха с блясък.
Елиза изпита огромно съжаление към него и безсилие да му помогне, но въпреки всичко не желаеше той да се чувства по този начин, тъй като знаеше какво е да искаш до безумие любовта на някого, а той да не ти отвръща със същото.
– Ти заслужаваш да бъдеш щастлив. Не бива да си тук сега. Сигурно Цвети те очаква нетърпеливо за празника и би се радвала, ако и ти ѝ отвърнеш със същото. Сигурна съм, че любовта ѝ ще внесе радост в дните ти.
– Тихо, Елиза, замълчи! – каза ѝ Росен почти шепнейки и очите му се навлажниха още повече, но той събра кураж и продължи:
– Знаеш, че тези думи не ми помагат. С тях можеш да излъжеш всеки един, но не и сърцето ми. Тази обич, която е там, не може да се замени с ничия друга. Не можеш да контролираш любовта. Това чувство е по-силно от всяко друго, достатъчно силно да те доведе до лудост. Как да забравя и да си тръгна? На думи е лесно, но... – Той замълча, ала емоционално поднесените му слова с неоспоримата истинност в тях силно развълнуваха Елиза и тя тихо заплака. Росен се приближи до нея и започна да трие сълзите ѝ, като същевременно се бореше с нарастващата у него емоция. Полуприседнал на земята до коленете ѝ, през сълзи на очи той наведе глава и шепнейки, произнесе думите, които се забиха като остър нож в сърцето ѝ:
– Проклет да е този Алексей!
Елиза се стресна и тихо му отвърна с мек тон:
– Върви си! Моля те, тръгвай! Моля те!
– Виж се! – продължи той. – Не си на себе си. Плачеш за него, нали?
– От къде знаеш за какво плача? – попита го тя сподавено.
– Това безумно чувство не мога да го сбъркам с нищо. Който не го е преживял, не знае какво е.
– Тръгвай си, остави ме сама – каза му Елиза и наведе безутешно глава.
Малко след това, без нищо да каже, Росен излезе от стаята, но в гърдите му отново напираше безграничната мъка от несподелената му любов.
– Флотът също е мобилизиран, тъй като преди няколко дни имаше заплахи от терористични нападения в района на Севастопол в близост до пристанището. На московското летище мерките са засилени след атентата около летището в Кабул. Данните са изключително обезпокояващи, но трябва да се справим. Знаеш – било е и пак ще бъде!
– Какво искаш да кажеш? – попита Алексей. – Нали главатарят им беше ранен. Не вярвам да е оцелял.
– Явно има и други терористични групировки, които са съсредоточени на юг към Афганистан и Сирия, но и тук положението е същото – вероятно Ал Бей не са малка групировка – имат клонове и още главатари. … Светът е във ваши ръце, в ръцете на всички специални антитерористични части по света.
***
"Пътуването ѝ се стори безкрайно, ала гледката, която се разкриваше на това място, бе поразителна. Момичето гледаше смаяно и жадно попиваше с очи действителността. Голямата дълбочина под земята, където се намираше метростанцията, не се усещаше. Минаваха и отминаваха разни спирки, наподобяващи приказни дворцови зали. Огромните полилеи и мраморни стени се отличаваха и веднага грабваха окото със своята царска величественост, а множеството мозайки и картини придаваха на архитектурата същински бароков стил.
– Така е, но все пак се намираме на доста метри под земята. Преди години тези станции на метрото не са изглеждали по този начин.
– Имали са друго предназначение
ли?
– Да, някои подземни
пространства са били бомбоубежища по време на Втората световна война. Дори и
полева болница. В някои станции е имало магазини и фризьорски салони, други са
се строили на по-късен етап. Повечето се отличават с пищните си орнаменти и
красивите арки. Затова в миналия век са били любимо място за разходка на
аристокрацията.
– Интересно! – възкликна Елиза,
замълча и добави: – Красиво е тук наистина, но не и колкото теб.
Той се усмихна и се замисли над
думите ѝ, в които имаше дълбок смисъл.
– Да. Права си. Любимите ни
хората са най-красивият завършек на пейзажа, най-безценният дар..."
"Имаше хора, много хора на тълпи, които също се разхождаха бавно и замечтано. Силно впечатление правеше величественият Кремъл – символът на държавната власт и огромният калдъръмен Червен площад, заобиколен от исторически и архитектурни паметници. С кръглите си, брилянтно оцветени куполи катедралата „Св. Василий Блажени“ приличаше на замък от приказките. От Червения площад към Кремълската крайбрежна улица се простираше Александровската градина. Красотата сякаш беше безкрайна, а мирисът на упойващия аромат на цветята действаше отпускащо и романтично.
–
Тук мога да прекарам цял ден – отбеляза Елиза, – но само с теб почивката е
сладка.
–
Радвам се, че е така. Наистина денят няма да ни стигне, а вече е късен
следобяд. Исках и да се разходим с корабче по река Москва. От там се вижда
Кремъл и дървената статуя на Петър Велики. Утре вечер мисля да отидем до
стъкления Кримски мост, откъдето правят впечатление светлините на града и
придават мистичност на нощната гледка. Пленително е! Сигурен съм, че ще ти
хареса. Иска ми се да ти покажа всичко, но времето все не стига.
–
Животът е пред нас. Има време за всичко – усмихна се Елиза и стисна още
по-здраво жилавата му, мускулеста ръка.
–
Така е, но този живот е кратък и непредвидим. Не се знае утре какво ни чака.
Правим си планове, живеем с надежди, имаме цели, но винаги става така, както ни
е отредено.
–
Съдба! – каза Елиза и леко се натъжи. – Важното е да се наслаждаваме на това,
което имаме сега, а то е цялото щастие на света.
Корицата, снимана на слънце и на сянка на едно и също място и по един с същ начин, е различна. Създадена е така, че на сянка виждаме залез, а когато слънчевите лъчи я огряват, сякаш всичко грее в златни нюанси.
В книгата има множество мъдри мисли и сентенции за съдбата, живота и любовта.
Започва с Пролог и завършва с Епилог
Пролетта настъпва три пъти. ( Само в пролога действието се развива през четирите сезона.)
Смислово романът може да се раздели на две части.
В съдържанието на произведението има 4 стихотворения.
Романът е придружен с кратка интерпретация на замисъла с всички литературни въпроси и проблеми, залегнали в основата му.
Любовта е представена от всички гледни точки - родителска, синовна, интимна, греховна, измамна, безразсъдна, обсебваща, несподелена, възвишена, безпрекословна…
💗Въпроси, на които ще намерите отговори в книгата, ако четете между редовете:
Подвластна ли е на
контрол човешката съдба?
Колко жестока може да
бъде тя?
Какъв е смисълът на
живота?
Какво е любовта? Има
ли истинска любов?
Защо понякога тя е
несподелена?
Може ли да се обича
насила?
Защо интимните връзки
се разпадат?
Как се преодолява
ревността?
Кое е разковничето на
депресивното състояние?
Може ли човек да
избяга от спомените си?
Трябва ли да преследваме мечтите си на всяка цена?
Кое да слушаме-разумът
или сърцето си?
Колко е бяла „бялата
лъжа“?
Кое е спасението и
краят на тревогите?
Печелим ли, когато
губим?
Има ли пълно щастие и
истинска любов?
И каква е цената им?
… и още много други въпроси и размисли.
„Любовта е Спасението, пътят към Светлината, танцът на Живота…“
© Василена Бел, автор-издател © Всички права запазени.
