Какво означава „българин“? Кои са българите?

Хипотези за етимологията (произхода) на названието „българин“

Произход	Дума	Значение
На староирландски	„болг“	Благороден, мъдър
	Булга	На името на река Волга, което на латински език се отбелязвало като „Булга“
	„булгар“ (в арабските извори „бурджан“)	Така са наричали волжките прабългари
Пратюркски корен	„булгамак“	Смесвам т.е. „смесен народ“
	„булгар“	Азиатски бозайник, който е възможно да е бил тотемно животно на прабългарите.
От осетински	„бългерон“	Човек, който живее в покрайнините
Пущунски език	„булгар“	Човек, обитаващ отвъд планината
Древен корен	„болг“	Светлина, сияние
	Болги (още баргава“, „брамини“, „блегии“, „флегии“, „блъгии“)	Древни тракийци, населяващи Черноморските степи (където е била Стара Велика България), създават колонии в Северна Индия, където индийците ги смятали за полубогове и ги наричали „бойци-колесничари“, донесли им огъня)
От древността	Ария	Най-старото име на Тракия
Старокелтски	„bolgscio“	сияние, блясък
Древно название	„Болг“	благ

 

Кои са българите?

    Историята за възникването на българите като народ датира от древни времена. Според една от хипотезите най-старият и точен календар в света, признат от учените на ЮНЕСКО, е прабългарският календар, който бил създаден около 5 505 г.пр.Хр., изключително точен и мъдър.
    През вековете на съществуването си прабългарите създават четири велики държави. Люлката на древната българска цивилизация е Азия. През VІІІ-VІІ в. пр. Хр. в индийските хроники се споменава името на държавата Балхара, която се намирала в подножията на Памир и Хиндуиш. Това е и най-старата държава, създадена от българските предци. В древноиндийския епос „Махабхарата“ от Х-VІІ в. пр. Хр. древните българи са посочени като най-могъщия народ на север от Индия, предвождани от „първия от всички земни царе, велик войн на колесница“. В китайските хроники българите са представени като „мъжествени войни със сърца на тигри“.  
    Втората държава, наречена Стара Велика България (държавата на Кубрат и Батбаян, се разпростирала в пределите на северното Причерноморие (част от дн. Украйна и Русия) и просъществувала 515 години. По върховете на Кавказ до ден днешен са запазени останките на древната българска крепост Хумар (в дн. Балкария).
Третата по време на създаване държава е Волжка България (със столица Болгар) край река Волга, наричана още Велики Болгар. Основана е от прабългарите на Котраг. Приемането на исляма за официална религия от местните спомага за превръщането на страната в духовен и културен център. Затова много поети, мислители и философи наричали Волжка България с прозвището „Северна Мека“. Държавата е превзета от т.н. „Златна орда“, която изчезва през ХVІ век.
    Последната четвърта държава във времевата линия, създадена от българските предци и запазила част от пределите си до ден днешен е Дунавска България на Хан Аспарух. По онова време огромната столица Плиска е била най-големият град не само на Балканите, но и в цяла Европа. Единствената държава, която печели битката с Арабския халифат, без да даде и педя земя. След като хан Аспарух влиза в пределите на дн. Добруджа, византийският император Константин IV Погонат организира голям поход против навлезлите в земите му прабългарски племена. В битката при Онгъла (дн. Добруджа) започват военни действия. Българската армия се оттегля в своето укрепление на остров Певки, чието щурмуване от вражеската войска се оказало невъзможно, а силно заблатената местност затруднила византийците. Войните на Аспарух нанасят тактически удари и разгромяват ромеите, след което поемат към Мизия. Така през 681 година Аспарух сключва мирен договор с Византия. Започва епохата на Първото българско царство.
    Мислители, историци, философи, общественици и пр. още от стари времена определят българите като смел, сръчен и свободолюбив народ. 

    Във „Византииски Тропарх“ от края на първото хилядолетие пише:  „Те, българите, някога бяха най-справедливи от всички народи и от всичко на света най-много почитат добродетелите и сами достигнаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно“. 

    Според Магнус Енодий „ Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал... Народът, който учудваше света“. 

    Руският академик Дмитрий Лихачов пише: „Българската нация е най-древната от съществуващите културни нации не само в Европа, а и в целия свят. Миналото погълна античността, древния Рим, Елада и прочие, но България остана като жива отломка от древната Европейска култура.“   

    Константин Джинот, по време на османското владичество дава ярка характеристика за българите, определяйки ги за богоизбран народ: “Болгарин е производан от Бог. Поистине, нема по-величествено от болгарин!"

    Историята на българските предци не е само повод за гордост, а път към пробуждане и осъзнатост. Тази титанична историческа времева мащабност ясно говори за несломимостта на българския корен. Такава древна цивилизация не може да бъде погубена. Дори и във векове на робство, неволи, години на промени и преходи българите са оцелявали като нация, език и култура. В голяма част от българския народ все още кипи бунтарския дух, дръзката смелост и чувство за дълг. 

България е люлката на безсмъртието, силата на мъдростта, земята на силните, смелите, сияйните. 

Василена Бел 

(„бел“ от славянски озн. „бял”, „чист”, „светъл”)

*Историческите сведения за написване на статията са взети от Уикипедия.